сряда, 3 ноември 2010 г.

being me :)

Фенилаланинът е незаменима аминокиселина, участваща в изграждането на протеините в тялото, както и естествен прекурсор на невромедиаторите допамин и норадреналин. В организма пътя е такъв: фенилаланин -> тирозин -> DOPA-> допамин (DA) -> норадреналин -> адреналин.

Допаминът е сред основните невромедиатори в мозъка. Той участва в регулацията на движенията (особено на фините движения), на настроението (и до неотдвна е бил разглеждан като "хормон на удоволствието"), на потока на информацията през фронталните дялове на мозъка.

Норадреналинът
участва в регулацията на емоционалното състояние, в реакциите на стрес, в контрола на нивото на будност и на концентрацията.

Адреналинът играе централна роля в краткотрайните стресови реакции - той ускорява пулса и количеството на изтласкваната от сърцето кръв, стеснява зениците, свива кръвоносните съдове в кожата и разширява тези в мускулите, повишава кръвната захар чрез по-бързо разграждане на гликогена в мускулите и улеснява разграждането на мазнините.

Химически синтезираният фенилаланин се състои от D- и L- изомерите. От тях само L-фенилаланинът се преобразува в невромедиатори, докато D- изомерът действа болкоуспокояващо. Фенилаланинът, добит от естесвени източници, съдържа само L- формата.

Действието на фенилаланина е стимулантно и антидепресантно. Той подобрява мозъчната дейност и паметта (а според някои - и сексуалната активност), а намалява апетита и нуждата от сън.

Така фенилаланинът е естествената алтернатива на стимулантите като амфетамин и кокаин, които действат като увеличават временно концентрацията на описаните невромедиатори; но запасите от тях в мозъка бързо се изчерпват. Обикновено след употребата на такива стимуланти има недостиг на невромедиаторите, който се изразява в неприятни ефекти като дисфория, сънливост, умора, депресия и намалени продуктивност и мотивация. В такива случаи приемането на фенилаланин след употреба на стимуланти води до естествено възстановяване на количествата невромедиатори в мозъка до нормалните им нива.

Природният финилаланин се състои саво от L-изомерът, докато ситетичният е смес от D- и L-изомерите. D-Фенилаланинът има коренно различно действие - той блокира разграждането на ендорфините - естествените опиати в мозъка и така действа болкоуспокояващо. За разлика от всички останали болкоуспокояващи, D-Фенилаланинът не води до развиване на толерантност и зависимост (както правят опиатите), нито има токсични ефекти (каквито имат парацетамола и аналгина). D-Фенилаланинът е единственото практически безопасно болкоуспокояващо.

Фенилаланинът може да бъде опасен за хора с проблеми на сърдечно-съдовата система (аритмия, високо кръвно) или страдат от психоза. Приемането му с МАО инхибитори може да предизвика животозастрашаващи ефекти.

В кратце :)

Няма коментари: