сряда, 10 ноември 2010 г.

Ивац

Това е името на едно мило, чувствително момче с (може би) смутен разсъдък, горящи очи и добра уста. Това е името и на един от войводите на цар Самуил. Разбрах го при случайната ни среща с Ивац на неприветлив ъгъл, ограден с плющящи на вятъра найлони. Топъл, но твърде силен за крехкото му тяло, вятърът явно не се харесваше на моя нов познат. Той беше и поводът да се заговорим. Не за дълго, обаче. Ивац побърза да продължи. Може би заради вятъра, може би заради мен, а може би бързаше за някъде... Въпреки всичко ми се стори, че и той, като мен, се зарадва на неочакваната и приятна среща. Сбогувахме се и се разминахме, всеки по пътя си. След раздялата ми се прииска да имах възможност да се разходя тази вечер с Ивац из града.

Няма коментари: